Има дни, които започват еднакво с предишния.

Усещането за нищо е налице. Тук действа принципът на постоянството.

Повтаряш вчера.
Утре е като днес.

И така — до крайната цел.
Без очакване.
Без надежди.
Без психичен прах или спекулация.

Действаш в еднаквостта на ежедневието.

Времето е сложна лихва

Нека работи за теб. Умножаваш по едно цяло и малко отгоре. Не забелязваш, но леко се придвижваш напред.

Не го усещаш — както не усещаш въртенето на Земята. Но в даден момент се случва.

Денят става нощ, нощта — ден.

Ти си.
Стоиш.
Повтаряш.
Дерзаеш.

Ти действаш тихо, без шум, в тишина.