Държава, където 46% са на хранилка — зависят директно от държавния бюджет, плаща им държавата.

Държава, където педерът Санчес увеличи с 500 хил. мъртви души гласоподавателния ценз.

Държава, където да си полицай, пожарникар или „funcionario“ — държавен служител — е статус. Все едно си хванал Господ за шлифера.

Какво означава това? Отиваш в банката и получаваш кредит веднага, защото имаш стабилна, сигурна работа до края на дните си, понеже поръчител е самата държава. Иначе си втора класа, мърша.

Е, не го заявяват така, но на практика е така. И няма да го аргументирам — 30 години гледам тоя филм.

Държава, където да си едноличен търговец — „autónomo“ — е грях. Не е заявено така, но на практика е така. 30 години гледам тоя филм.

Държава, където „Данъчната агенция“ — „Agencia Tributaria“ — е „Santa Inquisición“, но в модерен вариант.

Spanish Tax Pickpockets

Държава, където политикарят е нещо повече от еснафа, търговеца или частния производител. Заплатите и привилегиите на тия няма да коментирам — то е напълно безобразно и антихуманно.

Държава, където схемата е: „Стани от стола, за да седна АЗ.“

Система, която ти продава фалшификата, миража, че ако гласуваш, ти избираш нещо. Или че избираш между злини. Това било избор.

Сегашният вариант на тоя избор е като да караш кола и да въртиш волана с патерици.

Избираш някого, когото ти го пускат некви партии, които и те са на субсидии. След това го подменят с друг и подобни.

И всички тия „избрани“ почват да си избират комисии, шуреи и трети такива.

Държава, където „Висшият съдебен съвет“ — „Consejo General del Poder Judicial“ — се избира от политикари. Съдиите ги избират политикари-партийци.

Държава, където „Fiscal General del Estado“ — „Главен прокурор“ — се избира от политикари-партийци.

Държава, където жената на педерa Sánchez е подсъдима за корупция, брат му е осъден за корупция, няколко министри са в затвора, осъдени за корупция, а част от самата партия работи в пряка корупция: PSOE.

Държава, чиито граници бяха щурмувани от 100 хил. джигита и не се случи нищо.

А фокусът от това безобразие и национална абдикация беше изместен към Марикармен, която живя под наем по схема за наеми — „antigua renta“, създадена още през 50-те години на миналия век от „шибаната“ диктатура на Франко.

Какво можем да очакваме от тия избори?

Ще го видим след месец.