Има неща, които не могат смислено да бъдат изразени чрез езика като факти за света. Понякога те по-скоро изразяват собствената некадърност или посредственост. Когато езикът стигне собствената си граница, не трябва да се преструваме, че можем да кажем нещо смислено отвъд нея.

„Логико-философски трактат“ на Лудвиг Витгенщайн:

„За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.“

„Границите на моя език означават границите на моя свят.“

Казано свободно:

Там, където езикът вече не може да каже нещо смислено, остава мълчанието.

Дотук ме доведе четенето на речта на тази непряко избрана от европейските граждани личност, която назовавам Урус.

Смешнотиите са купища от стерилни фрази и изкривено представяне на факти. Целта според мен е да се създаде логическа рамка или схема за по-нататъшни своеволни действия.

Само един пример.

По темата за собствената си несъстоятелност и абсурдност по отношение на регулациите, които задушиха, убиха и потопиха всякакъв дух на ново начинание и награда по заслуги в цяла Европедия.

Регулации, които създадоха бюрокрация — паразитираща каста от служители, назначени или по родова връзка, или с конкурс за некадърност.

В Испания това е някаква безкрайна схема от комисии, служби и всякакви паразитиращи организации, които пренасочват парична маса към НПО-та. Абсолютно източване.

Влязох в контекст, щото го знам от 30 години.

И какво казва Урус:

„Уважаеми членове на Парламента,

Да, правим всичко възможно на европейско равнище, за да намалим бюрокрацията. Но сега мисля, че е време и държавите членки да дадат своя принос. Ако наистина се стремим към опростяване, се нуждаем и от пакт срещу свръхрегулирането.“

Крадецът казва: „Дръжте крадеца!“

Вие се предайте на полицията, а пък аз ще продължавам да си бушувам.

Наглост, безочие, гьонсурат!

Тая ЕК е ненужна — от нея почнете. Нея махнете.

Принципът на избиране според мен в основата си е корумпиран.

Избираш някой, който представлява някаква партия. После тоя някой почва да решава вместо теб и да избира комисии, създава апарат от чиновници, който обслужва самата каста от бюрокрация и партии.

Създава закони, които се гласуват от някакви измислени, ужким избрани представители.

За мен това е система от комисионери и посредници — ЕК и нейните съпричастни органи.

Посредници на всички нива, които в зависимост от нивото работят директно за себе си и за тоя, който ги е назначил.

Службогонство, изтъркани колена, fellatio — бюрократска вакханалия.

А после идва въпросът за прозрачността на самата Урус.

SMS-ите около преговорите за ваксините с Pfizer. Съобщенията, до които беше поискан достъп и за които Европейската комисия не успя да даде правдоподобно обяснение защо не може да ги намери. През 2025 г. Общият съд на Европейския съюз отмени отказа на Комисията за достъп до тях.

Това не е слух, а съдебно решение.

И същата Урус ни говори за прозрачност, отчетност и борба със свръхрегулирането.

Крадецът казва: „Дръжте крадеца!“

Има асиметрия на отговорността. Решават апаратчици, чиновници, корупционери, а тежестта на некадърността поемат всички данъкоплатци.

Защо Урус & Company не поемат директна отговорност?! Как ли? Като заложат от годините за пенсия, да заложат имущество или директна парична гаранция за своята компетентност. И като се провалят със своята некомпетеност, да им вземат гарнцийте. Елементарно и практикувано от римски времена, или да спиш под моста, който си построил.

Точно както е на финансовите пазари.

Нагла и бясна шайка от клептокрация.

Аферим, кьопоолар.