Пак за икономиката на паразитите: Атлас на рамене или прото-диктатурата в Европедия
Spain is Pain
Наблюдаваме процеса на естествения разпад. Къде малко революционно, къде агънцата си чекат за кланицата.
Два влака за една седмица се изпотрошиха.
Първата катастрофа вече 43 умрели — два взвода по старите мерки в БНА.
Втората – един. Само един.
Че и още една катастрофа. Колапс.
Кофти. И нищо не се случва.
Това не са злополуки или само случайни катастрофи. Това е и процес.
„Атлас на рамене“ като метафора
В романа си „Атлас изправи рамене“ Айн Ранд прави точната метафора на разпадащо се общество.
Влакът в тунела не катастрофира случайно.
Той катастрофира, защото вече няма кой да го управлява.
Разумът е изгонен, но машината още се движи.
Кой управлява днес
Ден днешен страната на Кихота е превзета от:
- Бездарните – хора без капацитет, но с претенции за власт
- Крадците – тези, които не създават, а преразпределят
- Паразитите – живеещи от вина, дълг и морален шантаж
Прото-колективизмът
Системата:
- наказва мислещите
- възнаграждава посредствеността
- смята разума за „елитизъм“
- приема провала като морално доказателство
Пазарът формално съществува. Реално е нулиран.
Моралният фарс
Нещо да се случва?
Министърът на транспорта наречен „Неандертала“, се приплъзва като попова лъжичка.
Министър-председателят и грозда от паразитиращи политикари си правят снимки с фосфорни жилетки.
Короната пунтира дейност – те са с пострадалите, присърце им е.
Познат фарс. Фарс до дупка.
Подборът не-естествен
Некадърниците, паразитите и бездарниците са превзели държавата.
Има си подбор, но той е не-естествен, измислен, нагласен.
С „конКУРс“ се избират чиновници и керванът си върви.
Това е алгоритъм. Модел. Made in Spain.
Какво следва
Следващата стъпка е да почнат да падат самолети или да се трескат челно, като влаковете.
В сложни системи грешките се трупат. Катастрофата е финалът, не началото.
България като следващ кадър
Същата или подобна картина очаква България, ако се продължава в стила на Европедия.
Заключение
Не „пазарът се проваля“.
Точно обратното. Проваля се шибаната бюрокрация превзела всичко.
Това е алгоритъм. Модел, който е присъщ за Евроге. И те го знаят.
24 януари.
Загиналите са вече 45.
Показността и фарсът с фосворните жилетки продължава. Това е похват както при други бедствия. Пунтират няква дейност, контрол и загриженост. Всъщност от тия “избрани” бездарници файда, никва! Мухи на говна, техно дело.
Доброволните роби си търпят бездарните господари.
Кервана си върви.