Spain is Pain

Наблюдаваме процеса на естествения разпад. Къде малко революционно, къде агънцата си чекат за кланицата.

Два влака за една седмица се изпотрошиха.
Първата катастрофа вече 43 умрели — два взвода по старите мерки в БНА.

Втората – един. Само един.
Че и още една катастрофа. Колапс.

Кофти. И нищо не се случва.

Това не са злополуки или само случайни катастрофи. Това е и процес.


„Атлас на рамене“ като метафора

В романа си „Атлас изправи рамене“ Айн Ранд прави точната метафора на разпадащо се общество.

Влакът в тунела не катастрофира случайно.
Той катастрофира, защото вече няма кой да го управлява.

Разумът е изгонен, но машината още се движи.


Кой управлява днес

Ден днешен страната на Кихота е превзета от:

  • Бездарните – хора без капацитет, но с претенции за власт
  • Крадците – тези, които не създават, а преразпределят
  • Паразитите – живеещи от вина, дълг и морален шантаж

Прото-колективизмът

Системата:

  • наказва мислещите
  • възнаграждава посредствеността
  • смята разума за „елитизъм“
  • приема провала като морално доказателство

Пазарът формално съществува. Реално е нулиран.


Моралният фарс

Нещо да се случва?

Министърът на транспорта наречен „Неандертала“, се приплъзва като попова лъжичка.

Министър-председателят и грозда от паразитиращи политикари си правят снимки с фосфорни жилетки.

Короната пунтира дейност – те са с пострадалите, присърце им е.

Познат фарс. Фарс до дупка.


Подборът не-естествен

Некадърниците, паразитите и бездарниците са превзели държавата.

Има си подбор, но той е не-естествен, измислен, нагласен.
С „конКУРс“ се избират чиновници и керванът си върви.

Това е алгоритъм. Модел. Made in Spain.


Какво следва

Следващата стъпка е да почнат да падат самолети или да се трескат челно, като влаковете.

В сложни системи грешките се трупат. Катастрофата е финалът, не началото.


България като следващ кадър

Същата или подобна картина очаква България, ако се продължава в стила на Европедия.


Заключение

Не „пазарът се проваля“.

Точно обратното. Проваля се шибаната бюрокрация превзела всичко.

Това е алгоритъм. Модел, който е присъщ за Евроге. И те го знаят.

24 януари.

Загиналите са вече 45.

Показността и фарсът с фосворните жилетки продължава. Това е похват както при други бедствия. Пунтират няква дейност, контрол и загриженост. Всъщност от тия “избрани” бездарници файда, никва! Мухи на говна, техно дело.

Доброволните роби си търпят бездарните господари.

Кервана си върви.